Преди по-малко от половин век японските момичета, които седяха по момичета, бяха сравнени с коледна торта. През новото хилядолетие - с новогодишни юфка. Преходът от една гастрономическа метафора към друга се дължи на промяна във възрастта, след което неомъжена японка на практика губи шансовете си да се омъжи. Зад тези сексистки шеги има сериозен проблем: броят на браковете в Страната на изгряващото слънце намалява и раждаемостта съответно намалява. Това състояние на нещата е обезпокоително за премиера Шиндзо Абе, който обяви подобряването на демографските показатели като част от „аеномиката“- политика, насочена към съживяване на стагнацията на държавната икономика. Ситуацията изглежда още по-странна, когато смятате, че преобладаващото мнозинство от японките и японките мечтаят за брак и смятат създаването на семейство за своя основна цел в живота.
На 25 декември Япония празнува Коледа с други страни от Западния свят. В навечерието по магазините и магазините се доставят специални коледни торти, понякога с доста причудливи форми. Но подобно на каретата на Пепеляшка, след полунощ тези сладкиши губят стойност. Подобен бърз спад в привлекателността на продукта поражда израза, който започва да обозначава японски жени, които не са успели да се оженят преди 26-годишна възраст. Аналогията е проста: 24 години - всичко е наред, 25 - време е за брак, 26 - последният шанс, „продуктът“ще бъде даден на половин цена, 27 години - като цяло няма какво да се надяваме.
Бракните моми се сравняват с коледните торти в Япония от 70-те години на миналия век. Сега обаче ситуацията се е променила: средната възраст, на която се сключва брак, се е увеличила с 4,2 години за мъжете и с 5,2 години за жените. През 2010 г. тази цифра е била 31,1 години за японки и 29,4 години за японки.
В резултат на това жените получиха облекчение. Днес 26 години вече не са присъда. А местните вещици измислиха нова шега, замествайки „коледния сладкиш“с „юфка на Нова година“. Юфка от елда за стая на японската празнична трапеза играе същата роля като салатата Оливие в руския новогодишен празник. Разбира се, на 1 януари можете да довършите изчерпаното за една нощ шампанско и да изядете изветряла салата, но получавате несравнимо по-малко удоволствие от това, отколкото на 31 декември, когато всичко беше прясно. Същото е и с новогодишните юфка. Е, както вярват японците, с жени над 31 години.
Изглежда обаче, че скоро шегите за юфка ще загубят своята актуалност. Лентата за брачна възраст продължава да се променя. Освен това, ако през 1970 г. само по-малко от 5 процента от японците и японките никога не са били женени до 50-годишна възраст, то през 2010 г. тази цифра достига 20 процента за мъжете и 11 процента за жените. И през 2015 г. (това са най-новите данни) 23,37% от 50-годишните японки и 14,06% от японките съобщават, че никога не са били женени.
Това не означава, че тази тенденция е уникална. Това се случва в почти всички развити страни на Запада. Но не и Азия. Например Южна Корея е икономически развита държава и в много отношения сравнима с Япония. В Корея обаче само 4 процента от жените на 50-годишна възраст никога не са били женени.
Може би западната Япония се движи по същия път като Америка и Европа - тоест гражданите на тази държава създават семейства, но не регистрират връзка? Статистиката опровергава това предположение: само 1,6 процента от японските двойки съжителстват, без да формализират съюз. Съответно в Япония само 2 процента от децата се раждат извън брака, докато във Великобритания и САЩ - над 40 процента.
С всичко това, колкото и странно да звучи, 86 процента от мъжете и 89 процента от жените в Япония мечтаят да се оженят рано или късно. А 80 процента от несемейните и неженени японски респонденти казват, че създаването на семейство е основната цел на живота. С други думи, повечето японци ценят брака високо, въпреки че възрастта, на която се създават семейства, непрекъснато се увеличава.
Причините, поради които японските жени отлагат брака, са почти същите като тези на жените от САЩ и Европа. Съвременните японски жени са добре образовани, страстни към кариерата си и по-малко финансово зависими от мъжете. Но има и специфични японски нюанси. Например, според традицията, която все още е много силна, интервалът от време между сватбата и раждането на дете не трябва да бъде дълъг. Съответно жена, която смята, че все още не е готова за майчинство, не бърза да се омъжва. Друг проблем: бракът обикновено завършва кариера. Отново, по силата на традицията, японските домакински задължения са неравномерно разпределени в семейството, с други думи, мъжете не помагат много на жените при домакинството и гледането на деца. Малко хора могат да комбинират работа на пълен работен ден с поддържане на реда в къщата. Освен това съпрузите често молят жена си да напусне работата си малко след сватбата, а работодателите не са склонни да наемат жени с непълнолетни деца. „Превръщаш се в домакиня без собствен източник на доходи. За жени като мен това е неприемливо “, казва служителят на банката Ери Томита.
Обратната страна на този медал: ако бракът означава край на кариерата за японските жени и в резултат на това намалява финансовата платежоспособност, те искат съпругът им да компенсира повече тази загуба. Мъжете разбират това. Но за значителна част от младите японци, които все още не са постигнали сериозен бизнес успех и високи доходи, това означава да отложат сватбата за неопределено време. Този проблем е още по-остър за тези, които работят на непълно работно време или временно (40 процента от общия брой работници в Япония).
Наличието на постоянна добре платена работа обаче е необходимо условие, но не е достатъчно. Колкото по-високо японецът се изкачва по кариерната стълбица, получавайки увеличение на заплатата, толкова повече време и енергия отнема за изпълнение на служебните си задължения.
„Колкото повече остарявам, толкова по-зает и по-малко вероятно е да срещна„ този “, казва Бат Ватанабе, 41-годишен, специалист по медии и комуникации. "Направих кариера, от която съм доста доволен, но съжалявам, че не се ожених, когато бях по-млад."
Японците се опитват да решат проблема с липсата на свободно време, необходимо за запознанства и романтични запознанства, по различни начини. Някои търсят бъдещ съпруг, без да напускат работното си място. Модел за тях е историята на филмовата актриса Маки Хорикита, която се омъжи за колегата си Коджи Ямамото само месец след като започнаха да излизат. По същия начин, както тази двойка знаменитости, много граждани на Страната на изгряващото слънце се женят за своите приятели и колеги, тъй като това ги спасява от необходимостта да харчат време и пари на срещи. Освен това има мнение, че сватба без дълъг период на съвместни вечери, ходене на кино и други подобни преди това е по-добра и по-честна, тъй като двойката веднага преминава към въпроса, без да разменя за дреболии. Тук, въпреки това, трябва да се каже: „сватбата без запознанства“(kosai zero nichikon) е феномен в Япония, въпреки че не е рядко, но все още не е широко разпространен.
Друг начин, чисто японски, за решаване на проблема с намирането на бъдещ съпруг е напълно да се откаже от това начинание. Някои руснаци са запознати с японски термини като отаку и хикикомори. Отаку са хора, които са изключително запалени по нещо (обикновено компютърни игри или аниме) и заради тази страст отказват да общуват. Хикикомори са тези, които са се изолирали напълно от света (често дори не излизат извън стаята си). Разбира се, както отаку, така и особено хикикомори имат малък интерес да намерят булки и младоженци.
Но има и такова явление като „паразитни ергени“- възрастни, които продължават да живеят с родителите си и са зависими от тях. Като се има предвид значението на финансовата жизнеспособност на потенциален съпруг за японските жени, перспективата за брак за „паразитни ергени“е много неясна. Според социолога Масахиро Ямада, авторът на термина „паразитен ерген“, невъзможността да се намери булка не е основният проблем за групата на гражданите, които го интересуват. „Притеснявам се какво ще се случи с тези хора, когато родителите им умрат“, казва Ямада.
Постепенната смяна нагоре в брачната възраст има едно последствие, което е изключително неприятно за цялата страна. Япония е световен лидер в застаряването на населението. Тенденцията е следната: пенсионерите са все повече, а децата се раждат все по-малко. И няма изход от тази ситуация. Истинността на твърдението „желателно е да се роди дете преди 30-годишна възраст“, което изглежда аксиома за американец или гражданин на европейска държава, не е очевидна за японка. Japan Times цитира историята на жена на име Амано, за да илюстрира това. До 32-годишна възраст тя се занимава с кариера, но когато решава, че е време да роди, се сблъсква с трудности от физиологичен характер. Първите две бременности бяха неуспешни. В резултат на това беше възможно да се роди Амано само когато тя беше вече под 40. Тя беше физически и емоционално изтощена. След това тя изостави мечтата да има второ дете. Трябва да се добави, че средната възраст, на която японките раждат второто си дете, е 24 години. Ясно е, че ако повечето бракове се сключат след 30 години, тогава две деца в едно семейство са огромна рядкост.
Ситуацията се влошава от факта, че поради намаляването на броя на работниците, японските компании все повече желаят да наемат жени. Но, както вече споменахме, японците приемат, че раждането на дете следва непосредствено след брака, а майчинството се счита за слабо съвместимо с работата. Резултатът е омагьосан кръг: по-малко деца - повече жени в офиси, повече жени в офиси - по-малко деца и т.н.
Правителството е наясно с този проблем и неговите икономически последици (ако има все повече пенсионери и по-малко млади хора, тежестта върху тях се увеличава). Още през 2015 г. премиерът Шиндзо Абе провъзгласи стимулирането на ражданията като държавен приоритет, пряко свързан с развитието на икономиката. Според неговата идея общият коефициент на плодовитост трябва да се увеличи от 1,4 на 1,8 деца. Задачата е изключително амбициозна, тъй като досега само Дания и Швеция са успели да направят такъв скок. За да изпълнят този план, властите не само обещаха да улеснят живота на младите майки, но също така например да финансират събития в малки градове, където мъжете и жените могат да правят романтични запознанства.
Рано е да се преценява дали тези мерки ще донесат желания резултат. Много експерти обаче са скептични по отношение на някои от тези мерки. Например социологът Кейсуке Накашима смята за утопична идея лидерите на компаниите да бъдат по-лоялни към бременните жени и младите майки. Според него предприятията почти винаги се оглавяват от възрастни мъже, които не са готови да приемат новите правила. Те разглеждат изплащането на пари за майчинство или пълната заплата на работеща майка като ненужна финансова тежест, която влошава положението на компанията на пазара. „Те не го възприемат като инвестиция в бъдещето и не го виждат като начин за привличане на най-добрия персонал“, казва Наксима.
