Жителка на Кунцев Екатерина Егоровна Алмазова ще отпразнува 100-ия си рожден ден на 24 ноември. Районът й е станал истински роден - тя живее в Кунцево от 1942 година. Екатерина Егоровна е родена в Московска област, село Горки Ленински. В гимназията поради болест (обостряне на синузит) тя е принудена да пропусне урока. Изоставайки от връстниците си, Катя реши да не продължава да учи в училище и да отиде в техникума на текстилната индустрия. „До третата година в една стая живееха 30 души. И след това след преразпределението стана малко по-лесно. В стаите бяха настанени 16 момичета. Макар и в тесни помещения, но не обидени. В последната година в нашия техникум останаха само момичета и децата бяха отведени във финландската война - само две се върнаха от нея по-късно “, спомня си Екатерина Егоровна. След като завършва техникум, тя е изпратена в Ташкент в текстилна фабрика. Там срещнах първия си съпруг. Той беше монтьор на инсталационно оборудване. Те се ожениха в Ташкент и две години по-късно се преместиха в Москва. Съпругът на Екатерина Егоровна беше призован на фронта, от който той не се върна. „Той изчезна безследно по време на Великата отечествена война. Той получи само едно писмо”, казва тя. В Москва момичето беше прието като помощник на бригадир в тъкачна фабрика, разположена в Лефортово. Компанията й осигури стая. „Веднъж приятелка помоли брат й да остане да пренощува. Той дойде от Краснодар. Намерих работа при нас, но все още нямаше жилище. Съгласих се, само при условие, че и тя остане. Така минаха ден-два и на третия младежът ме покани в консерваторията. Никога досега не съм бил там. Концертът се оказа невероятен и направи много впечатления. И седмица по-късно Николай ми предложи брак. Оженихме се в службата по вписванията на магистрала Можайск”, казва Екатерина Егоровна. По време на военните години предприятието, в което е работила, произвежда парашутни кабели и презрамки за военен персонал. И след завършването му тези продукти в предишните обеми не бяха търсени. Тогава те решиха да препроектират фабриката. Работниците на предприятието се заеха с художествена рисунка върху плат. „Нанесохме маслена боя чрез специални шаблони. Наехме около две хиляди служители, които работеха от вкъщи. Художниците измислят скици, а след това рисуват плата. Хората бяха щастливи: получиха работа и добра заплата”, казва Екатерина Егоровна. По-късно компанията отваря клон в Кунцево, недалеч от жп гарата. И нашата героиня, като млад специалист, беше назначена за лидер. Тя е работила във фабриката 39 години. И след пенсионирането си реших да продължа да работя, сменяйки ръководната позиция на работеща специалност. „Бях уморена, носех такава отговорност - да организирам дейността на цялото предприятие“- казва Екатерина Егоровна. Тя е работила в иглената фабрика Кунцево 20 години. „Произвеждаха разнообразни игли: за шевни машини и обикновени, каквито има всяка домакиня“, спомня си синът й. Според Николай Николаевич значителната му възраст не попречи на майка му да овладее нови технологии. „Това предприятие е установило производството на остриета по английския метод. Мама лесно усвои производствения процес. Тя е работила там над 20 години. Когато майка ми си отиде, й бяха подарени огромен брой цветя, кутии шоколадови бонбони. Досега понякога се обаждат от завода, питат как се чувства майка ми, как се справя”, казва Николай Николаевич. Възрастта не пречи на Екатерина Егоровна да води активен начин на живот. Очаква с нетърпение да премахне ограниченията, свързани с коронавируса, и да й позволи отново да практикува скандинавско ходене по улицата. Те също четат много със сина си. „Имаме голяма библиотека. Баща ми го сглоби. Работил е като журналист. И преди да се пенсионира, той беше редактор на вестник „Горняцкая смена“, издаван от Московския минен институт “, казва Николай Николаевич. След като завършва този университет, самият той работи като геодезист. „Използвахме координатите, за да разберем къде да изстреляме ракетите“, обяснява той. Според Николай Николаевич, въпреки че самият той вече е пенсионер, майка му продължава да се грижи за него. „И се опитвам да не оставям майка си сама. Интересуваме се от общуване, обсъждане на книги, събития, които се случват в света. Така живеем “, казва той с усмивка. Пожелаваме на Екатерина Егоровна и Николай Николаевич много здраве и още интересни, приятни моменти от живота им. - Елена Краснова Снимка от автора
